Критическият квартет говори за „Бонбониерата”

На 13 декември (вторник) 2011 от 19,00 часа в зала „Пеша Николова” Критическият квартет ще говори за книгата „Бонбониерата” (Автор: Яница Радева, Издателска къща „Парадигма”, 2011).Това е вторият сезон на Критическия квартет, моделиран от Николай Бойков. В него участват Ангел Игов, Мая Горчева, Николай Аретов.

Критическият квартет е опит се да създава пространство на среща и общностно говорене, където говорещите заедно с присъстващите интерпретират конкретно литературно произведение от случващата се тук и сега българска литература. Място, където звучи живото критическо слово.

В предходното си издание през месец ноември критическият квартет обсъжда романа „Лудост" от Калин Терзийски, а през миналия сезон бяха представени "Зелено и златно” от Силвия Чолева,„Господин М.” от Георги Тенев,„Цинкограф” от Владислав Тодоров и др.

Входът е свободен. Изходът - също.

Списание "Море" в "Епифании"

Бургаското списание за литература, изкуство и култура "Море" се откроява като добра алтернатива на спрелите да излизат литературни издания, като "Алтера", например. В него можем да прочетем стиховете на гостуващи утвърдени поети като Екатерина Йосифова, Илко Димитров, Борис Роканов. Публикациите, които читателите могат да открият, са на наложили се автори като Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Йордан Ефтимов, Христо Карастоянов (дълго би могло да се изброява), но също и на утвърждаващи се млади гласове.

В брой 1 от 2011 година на списание "Море" един такъв млад глас е на нашия колега Христо Бойкикев. Текстът му, чиято по-раншна редакция беше "положена" за "обглеждане" в блога, сега напълно завършен, може да бъде прочетен на страниците на списанието. Той се нарича "Thanksgiving във Филаделфия", писан е по време на специализацията на Христо в САЩ и е един нов поглед, както към американската страна, така и чрез фигуративно определения от него метод на описание "камера обскура", на по-дълбинни философски търсения. Текстът е изграден около няколко вътрешни отражения - пуйката се отразява в къщата и в роденовата склуптура, гостите - в празните доспехи... Текстът директно заявява и своя моментен метод - дадаизма: "Да, да, да, всички те са там вътре, ..."

Всъщност добре е да прочетете този текст. Както и другите, които ще намерите нейде из мрежата. Ще забележите един интересен поглед на разказвача. Имам предвид, че се гледа от една страна обект, който е реален, с всичките му категории на реалното, но от друга, наблюдателят е ангажиран, той е под влияение на политическото, общочовешкото, често - митологично-библейското.

Може би скоро и други автори от школата, надяваме се, че ще имате възможността да срещнете в "Море"-то. Относно това нашият блог благо ще спомене.

Литературното четене на номинираните и наградените млади автори от конкурса на Литературен вестник и НБУ

Снимах те, казах на Сашо. "Не се и съмнявам", отговори той след литературното четене на номинираните и наградените млади автори от конкурса на Литературен вестник и НБУ, което се състоя в Унгарския културен институт на 8 ноември 2011 година. Четенето, както нерядко се случва на подобни прояви, протече по азбучен ред, така че Александър Христов беше пръв. Номинираният му, от конкурса на Литературен вестник и Нов български университет, разказ се нарича „Ангелите на морето", но Сашо предпочете да представи по-краткия, включен в блога "Епифании" и публикуван миналата година в сп. "Следва", разказ "Следобеди, които топят дървета". Александър Христов се дипломира в магистърска програма "Творческо писане" през 2011 г. към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с новелата "Африка".


От същата магистърска програма, както Сашо Христов, е и награденият с първа награда от конкурса - Стоян Ненов - за разказа "Просто игра", включен в сборника с едноименното заглавие, издаден с преподавателската подкрепа на Боян Биолчев от Университетско издателство за завършващите през тази академична година магистранти.

Журито, излъчило наградените участници, включваше редакторите на Литературен вестник Амелия Личева, Ани Бурова, Мария Калинова и Йордан Ефтимов. То реши да присъди награди, освен на споменатите по-горе участници, и на: Димитър Калчев, още една първа награда, за разказа му „Клубът на фейсбук самоубийците” и също две първи награди в раздел "Литературна критика" – за Вили Кастрев за „Едиственият” и Елена Борисова за „Емине”: ядрото на романа „Майките” на Теодора Димова”. В раздел "Поезия" награди не бяха присъдени, защото, както спомена наблюденията си от конкурса Йордан Ефтимов, поезията не се занимава в големи теми, към създаването на важна стихосбирка, тя някак държи на малкото, докато прозата се стреми към написването на големия си роман.

Йордан Ефтимов подчерта също, че заради конфликт на интереси награди не са получили Андриана Спасова за иначе чудесната й рецензия „Социалистическият реализъм: нови изследвания” - съвременни рефлексии“, публикувана в сп. "Литературата" и Тея Сугарева за стихотворенията „Твое” и „Малки болки”.


Като цяло, участващите прозаични произведения в количествено измерение са били преобладаващи в конкурса, коментира журито. Относно университетската принадлежност на участниците, повечето от тях са завършващи или в момента изучаващи магистърска програма в някой от университетите в София (с превес се оказа Софийският университет). Факт е и интересът към конкурса на студенти, обучаващи се извън България, например Паула Ангелова, която е в Германия, но изпрати представител, който да прочете откъс от нейния номиниран текст „Щрихи върху сюррационализма и сюрреализма“.

Номинации от студентския конкурс на НБУ и ЛВ

Проза:

. Александър Христов, „Ангелите на морето”
. Преслав Ганев, „Нощ”
. Пресиян Пенчев, „Участ с марка ,,Омега”
. Димитър Калчев, „Клубът на фейсбук самоубийците”
. Жасмина Тачева, „Портрет на една стая”
. Златина Димитрова, „Асо Купа”
. Стоян Ненов, „Просто игра”
. Мартина Вичева, „Един ден по стълбата слязъл ангел…”
. Ангел Иванов, „Малкото момиче в големия град”
. Христо Мухтанов, „Наеха ме на рецепцията…

Литературна критика:

. Андриана Спасова, „Социалистическият реализъм: нови изследвания” - съвременни рефлексии“
. Атанаска Методиева, „Комуникативни вериги на писмото до Вожда”
. Вили Кастрев, „Единственият”
. Владимир Игнатов, „Хари Халер: между кризата на идентичността и драмата на отчуждението”
. Елена Борисова, „Емине”: ядрото на романа „Майките” на Теодора Димова
. Лидия Кирилова, „За живота като…”
. Паула Ангелова, „Щрихи върху сюррационализма и сюрреализма“

Поезия:

. Андриана Спасова „Поет критик”
. Елена Борисова „Pantomime”
. Зорница Андонова „Денят, който никога не идва”
. Лидия Кирилова „Локви по алеите в парка”
. Тея Сугарева „Твое”, „Малки болки”
. Христо Мухтанов „За който ме обича”
. Ясен Василев „Влюбени фенери”

На последната снимка, няколко от участниците в конкурса минути преди началото на четенето.

Стартира магистърската програма Творческо писане на департамент "Нова българистика", НБУ

Стартира магистърската програма по творческо писане на департамент "Нова българистика", НБУ. След шест сесии на лятната школа по творческо писане и след като някои от участниците в нея вече издадоха книги, решихме, че е време за нещо по-сериозно. Ако писането е важно за вас, ако вярвате, че в литературата има смисъл и наистина си струва... Заповядайте! Записванията са до 28 октомври, а в сайта на НБУ (http://nbu.bg/index.php?l=924) всичко е описано.
За контакти:
edvoryanova@abv.bg

Notebook за лятната школа по творческо писане през 2011-та, или Епифании II част

Лятната школа по творческо писане се проведе в НБУ от 29 юни до 5 юли 2011 г. Този път Емилия Дворянова моделира петте дни в посока към "изследване" на "метода". Защото методът на писането е също толкова важен, колкото и темата, например. Удивително усещане е да надникнеш в творческите търсения на колегите си, да обсъдите отново, да чуеш техните коментари и да видиш къде ги е отвело писането. Защото една година си е една година, въпреки че може да ти се стори, че времето е спряло или че се е върнало, но това е само измама, то тече и нещата се случват нови.

Бисера Виденова и Христо Бойкикев участваха с текстове, публикувани в блога през тази изминала година. Съответно Бисера представи "Токчетата", а Христо Бойкикев, писания в САЩ текст "Thanksgiving във Филаделфия", който е част от разработваната от Христо тема за Америка. Негов текст, обговарящ с Другото на САЩ, е публикуван и в "Литературен вестник" и в сайта на Едвин Сугарев www.svobodata.com. Макар и различни, двата текста - на Бисера и Христо - са показателни за авторовите опити за себеизразяване чрез внимание към детайла и собствените им вътрешни светове. Така блогът наистина влезе във функцията си да е разклонение на школата, а чрез публикуваните в бъдеще нови редакции на текстовете той наистина ще се превърне в "лаборатория" за текстологичен анализ.

Александър Христов, който през 2011 година също направи няколко много добри публикации в "Литературен вестник" и завършва магистърска програма по творческо писане в СУ "Св. Климент Охридски" участва с нов текст, представящ го като изграден авторов глас. Неговият разказ, "Молът с делфинариума" залага на времето като метод за конструиране на текста. Говорихме за възможността за промяна на заглавието, но какво ще реши авторът, ще разберем от следващите му публикации.

Интересен автор е и Владимир Полеганов, с когото се срещнахме за първи път, но неговите разкази "Кладенецът" и "Чу ли очите им, видя ли смеха им" са мъдри, индивидуални и талантливи, предвещаващи още творчески срещи. Той има какво да каже и го прави, използвайки методите на "магическия реализъм" по един дълбоко съвременен начин.

Димо Димов този път се заяви с кратки "хоризонтални" текстове от "живота", такъв какъвто се случва. Той не търси извънредна ситуация, напротив - интересът му към битовото, баналното, ежедневното е изведен като метод.

Александър Чобанов беше на "турне" с новата си книга "Летен следобед" (снимката тук е от премиерата му в София), но затова пък прочетохме първия прозаичен опит на Мила Маринова, който е писан като работна задача в курс към бакалавърската й програма в Нов български университет. В школата се срещнахме и с текстовете на Габриела Петрова - нейната импресия "Бягам" ми се стори интересна гледна точка за границата между живота и смъртта, а Ваня Кондова ни запозна с първите страници на опита си за роман.

Вероятно е в началото на следващата учебна година успешните опити със словото на участниците в школата да бъдат публикувани, както имаше възможност това да се случи през миналата година, на страниците на списание "Следва". Разказите на участниците в миналогодишната школа са публикувани в брой 23 на списанието.

P.S. от Бисера Виденова.
Защото Яница Радева продължава да е "репортер" на събитията по време и извън тази Лятна школа по творческо писане и обикновено липсва като присъствие в снимките и статиите. Тя представи разказите "Стъкленото топче", "Следите" и "Жена в гръб", които заедно с "Бонбониерата" - книгата излязла неотдавна, я определят като автор с индивидуално, отчетливо звучене и майсторство в "плетенето" на дантели от думи.

В последния ден, както повелява създадената от миналата година традиция, Емилия Дворянова "разреши" неустойчивите тонове на писане на участниците в изграден и хармоничен финал чрез текста, върху който работи в момента, илюстрирайки на практика метафората си за словото и "прахоляка" от думи.... прахоляк, който не само, че не бива да бъде почистван, но е и нужен за по-дълбоко "вдишване" на литературата. Какво облекчение.... и свежест.

Представяне на сборника с разкази "Летен следобед" от Александър Чобанов

На 22 юни 2011 г., от 19 ч. в София на ул. "Христо Белчев" № 8 в "Петното" заповядайте на представянето на сборника с разкази "Летен следобед" от Александър Чобанов.
Книгата е реализирана от издателство "Фабер", а за нейния автор Емил Андреев казва "Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво. Сборникът „Летен следобед” потвърждава това."

ОТКЪСЛЕК ОТ КНИГАТА

“А и всъщност какво като знаеш истината, какво от това?, на петнайсто число пак ще ти се обадят от банката да ти кажат, че закъсняваш с вноската и ти им кажи, че знаеш истината. Кажи, че те управляват неприятни хора, че работиш без спиране, за да им плащаш тъпите вноски и да знаеш истината, те си знаят тяхното - дай!”
Из разказа „Близо до истината”

ЗА АВТОРА

Александър Чобанов е роден на 26.09.1979 година в град Смолян. Публикува в „Литературен вестник”, Капитал ЛАЙТ, сп. „Страница”, сп. „Следва”, „Новинар” и др. Работи като сценарист за различни телевизионни продукции.
През 2008 г. печели голямата литературна награда за дебют на годината „Южна пролет” за сборника с разкази „колекция 18”. „Летен следобед” е втората му книга.

Новата книга на Яница Радева

„Бонбониерата”

е мозайка. Ято отражения в счупено стъкло. Поставени една до друга снимки, щракнати привидно хаотично за малко повече от 24 часа на различни места от различни хора.
Деликатно, настойчиво и неотклонно Яница разгъва двете изречения, които всички сме чули от новините, не беше отдавна, страшна трагедия на християнски празник горе до един манастир, не помня кой точно…
Още на втория откъс се усеща накъде вървят нещата, и става ясно, че ще бъде тъжно и страшно, но разказът тече и погледът го следва. Калейдоскопът от лица се завърта плавно, друсва рязко, а после отново се връща към лекия, неусетен ход на ежедневието; далеч от извънредните новини и трагедията, която съсипва, но и освежава сънливото провинциално време.
Книгата има сюжет, но няма главен герой. Има множество непознати, притеглени от невидими нишки, които се късат, завързват и оплитат.
Има жертви, спасители, зяпачи… обективът на разказа откроява няколко лица.
Някои от героите са по-ярки и избистрени, други остават смътни, зърнати за миг сред тълпата, по онзи дразнещ начин, както когато видиш познато лице, а не можеш да се сетиш откъде се познавате. Аз не разбрах шофьорът на Синята госпожица оцелява ли, а бих искала да знам.
Само един от героите на книгата говори в първо лице, Ангел, хирургът Ангел. Той не успява да спаси бременното момиче; но може би ще спаси съседката си – дъщеря, която гледа болната си майка като бебе… (След специална справка се оказа, че и други говорят от първо лице… ами значи той ми е най-интересен :) )
Младостта и смъртта, старостта и цветята, бонбоните, времето.
Силна, смела, изящна и много вълнуваща книга.

От Мария
Мария Донева