70-годишнината на професор Богдан Богданов е акцентът на есенния, 23 брой на СЛЕДВА. Ясно е, че четенето е истинското честване, когато става дума за подобна фигура, едновременно многостранна, но и предана на културата на текста във всичките си амплоа - на класически филолог, философ, литератор, на създател на Нов български университет. Но избрахме диалога, живия разговор, в който смислите се постигат и проблематизират тук и сега - също адекватна форма на честване, когато става дума за един от най-последователните и задълбочени интерпретатори на Платон у нас.
И така, предлагаме проф. Богданов в действие, в епицентъра не просто на диалог, а на полилог с участието на разширения редакционен екип на СЛЕДВА. В ситуацията „един отговарящ срещу дванайсет питащи”, професор Богданов прояви завидно остра рефлексивност и търпение и разгърна комплексна лична философия. Платон и неговите наследства в днешната хуманитаристика, научните дисциплини и техните ограничения, кризата на романа и героя в наши дни, университетското образование като задължително хуманитарно, успехите и съмненията в Нов български университет, проблематичните дихотомии душа-тяло, човек-животно, България-Европа, „баща ми в мен” са само част от темите с неочаквани обрати и развръзки.
Така с настоящия брой усилваме образа на 2010-а като честваща година – през нея в серия от събития, много от които инициирани от НБУ, отбелязваме и 100 години от знаменателната за литературата ни 1910-а година с нейните важни събития и сюжети, 100 години от последната Яворова поетическа книга и от смъртта на Мина Тодорова, 100 години от рождението на големия литературовед, библиограф, енциклопедист в сянка Иван Богданов (баща на Богдан Богданов), а също и 70 години от раждането и 30 години от убийството на Джон Ленън (впрочем връстник на Богдан Богданов)... Кръглите числа тласкат към равносметки и обобщения, към едно идеално оцелостяване – към което неизбежно се стремим, но и в което сме длъжни да се съмняваме, както напомня проф. Богданов в предлагания тук разговор.
„Около декември 1910 г. човешкият характер се промени”, заявява Вирджиния Улф за онази притегателна година отпреди един век. Дано имаме основания да кажем същото и за декември 2010-а, който е пред нас.
Биляна Курташева, СЛЕДВА 23 / Есен 2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар