неделя, 11 декември 2011 г.

Критическият квартет говори за „Бонбониерата”


На 13 декември (вторник) 2011 от 19,00 часа в зала „Пеша Николова” Критическият квартет ще говори за книгата „Бонбониерата” (Автор: Яница Радева, Издателска къща „Парадигма”, 2011).Това е вторият сезон на Критическия квартет, моделиран от Николай Бойков. В него участват Ангел Игов, Мая Горчева, Николай Аретов.

Критическият квартет е опит се да създава пространство на среща и общностно говорене, където говорещите заедно с присъстващите интерпретират конкретно литературно произведение от случващата се тук и сега българска литература. Място, където звучи живото критическо слово.

В предходното си издание през месец ноември критическият квартет обсъжда романа „Лудост" от Калин Терзийски, а през миналия сезон бяха представени "Зелено и златно” от Силвия Чолева,„Господин М.” от Георги Тенев,„Цинкограф” от Владислав Тодоров и др.

Входът е свободен. Изходът - също.

сряда, 9 ноември 2011 г.

Списание "Море" в "Епифании"


Бургаското списание за литература, изкуство и култура "Море" се откроява като добра алтернатива на спрелите да излизат литературни издания, като "Алтера", например. В него можем да прочетем стиховете на гостуващи утвърдени поети като Екатерина Йосифова, Илко Димитров, Борис Роканов. Публикациите, които читателите могат да открият, са на наложили се автори като Силвия Чолева, Кристин Димитрова, Йордан Ефтимов, Христо Карастоянов (дълго би могло да се изброява), но също и на утвърждаващи се млади гласове.

В брой 1 от 2011 година на списание "Море" един такъв млад глас е на нашия колега Христо Бойкикев. Текстът му, чиято по-раншна редакция беше "положена" за "обглеждане" в блога, сега напълно завършен, може да бъде прочетен на страниците на списанието. Той се нарича "Thanksgiving във Филаделфия", писан е по време на специализацията на Христо в САЩ и е един нов поглед, както към американската страна, така и чрез фигуративно определения от него метод на описание "камера обскура", на по-дълбинни философски търсения. Текстът е изграден около няколко вътрешни отражения - пуйката се отразява в къщата и в роденовата склуптура, гостите - в празните доспехи... Текстът директно заявява и своя моментен метод - дадаизма: "Да, да, да, всички те са там вътре, ..."

Всъщност добре е да прочетете този текст. Както и другите, които ще намерите нейде из мрежата. Ще забележите един интересен поглед на разказвача. Имам предвид, че се гледа от една страна обект, който е реален, с всичките му категории на реалното, но от друга, наблюдателят е ангажиран, той е под влияение на политическото, общочовешкото, често - митологично-библейското.

Може би скоро и други автори от школата, надяваме се, че ще имате възможността да срещнете в "Море"-то. Относно това нашият блог благо ще спомене.

Литературното четене на номинираните и наградените млади автори от конкурса на Литературен вестник и НБУ


Снимах те, казах на Сашо. "Не се и съмнявам", отговори той след литературното четене на номинираните и наградените млади автори от конкурса на Литературен вестник и НБУ, което се състоя в Унгарския културен институт на 8 ноември 2011 година. Четенето, както нерядко се случва на подобни прояви, протече по азбучен ред, така че Александър Христов беше пръв. Номинираният му, от конкурса на Литературен вестник и Нов български университет, разказ се нарича „Ангелите на морето", но Сашо предпочете да представи по-краткия, включен в блога "Епифании" и публикуван миналата година в сп. "Следва", разказ "Следобеди, които топят дървета". Александър Христов се дипломира в магистърска програма "Творческо писане" през 2011 г. към Софийския университет "Св. Климент Охридски" с новелата "Африка".


От същата магистърска програма, както Сашо Христов, е и награденият с първа награда от конкурса - Стоян Ненов - за разказа "Просто игра", включен в сборника с едноименното заглавие, издаден с преподавателската подкрепа на Боян Биолчев от Университетско издателство за завършващите през тази академична година магистранти.

Журито, излъчило наградените участници, включваше редакторите на Литературен вестник Амелия Личева, Ани Бурова, Мария Калинова и Йордан Ефтимов. То реши да присъди награди, освен на споменатите по-горе участници, и на: Димитър Калчев, още една първа награда, за разказа му „Клубът на фейсбук самоубийците” и също две първи награди в раздел "Литературна критика" – за Вили Кастрев за „Едиственият” и Елена Борисова за „Емине”: ядрото на романа „Майките” на Теодора Димова”. В раздел "Поезия" награди не бяха присъдени, защото, както спомена наблюденията си от конкурса Йордан Ефтимов, поезията не се занимава в големи теми, към създаването на важна стихосбирка, тя някак държи на малкото, докато прозата се стреми към написването на големия си роман.

Йордан Ефтимов подчерта също, че заради конфликт на интереси награди не са получили Андриана Спасова за иначе чудесната й рецензия „Социалистическият реализъм: нови изследвания” - съвременни рефлексии“, публикувана в сп. "Литературата" и Тея Сугарева за стихотворенията „Твое” и „Малки болки”.


Като цяло, участващите прозаични произведения в количествено измерение са били преобладаващи в конкурса, коментира журито. Относно университетската принадлежност на участниците, повечето от тях са завършващи или в момента изучаващи магистърска програма в някой от университетите в София (с превес се оказа Софийският университет). Факт е и интересът към конкурса на студенти, обучаващи се извън България, например Паула Ангелова, която е в Германия, но изпрати представител, който да прочете откъс от нейния номиниран текст „Щрихи върху сюррационализма и сюрреализма“.

Номинации от студентския конкурс на НБУ и ЛВ

Проза:

. Александър Христов, „Ангелите на морето”
. Преслав Ганев, „Нощ”
. Пресиян Пенчев, „Участ с марка ,,Омега”
. Димитър Калчев, „Клубът на фейсбук самоубийците”
. Жасмина Тачева, „Портрет на една стая”
. Златина Димитрова, „Асо Купа”
. Стоян Ненов, „Просто игра”
. Мартина Вичева, „Един ден по стълбата слязъл ангел…”
. Ангел Иванов, „Малкото момиче в големия град”
. Христо Мухтанов, „Наеха ме на рецепцията…

Литературна критика:

. Андриана Спасова, „Социалистическият реализъм: нови изследвания” - съвременни рефлексии“
. Атанаска Методиева, „Комуникативни вериги на писмото до Вожда”
. Вили Кастрев, „Единственият”
. Владимир Игнатов, „Хари Халер: между кризата на идентичността и драмата на отчуждението”
. Елена Борисова, „Емине”: ядрото на романа „Майките” на Теодора Димова
. Лидия Кирилова, „За живота като…”
. Паула Ангелова, „Щрихи върху сюррационализма и сюрреализма“

Поезия:

. Андриана Спасова „Поет критик”
. Елена Борисова „Pantomime”
. Зорница Андонова „Денят, който никога не идва”
. Лидия Кирилова „Локви по алеите в парка”
. Тея Сугарева „Твое”, „Малки болки”
. Христо Мухтанов „За който ме обича”
. Ясен Василев „Влюбени фенери”


На последната снимка, няколко от участниците в конкурса минути преди началото на четенето.

четвъртък, 15 септември 2011 г.

Стартира магистърската програма Творческо писане на департамент "Нова българистика", НБУ


Стартира магистърската програма по творческо писане на департамент "Нова българистика", НБУ. След шест сесии на лятната школа по творческо писане и след като някои от участниците в нея вече издадоха книги, решихме, че е време за нещо по-сериозно. Ако писането е важно за вас, ако вярвате, че в литературата има смисъл и наистина си струва... Заповядайте! Записванията са до 28 октомври, а в сайта на НБУ (http://nbu.bg/index.php?l=924) всичко е описано.
За контакти:
edvoryanova@abv.bg

сряда, 6 юли 2011 г.

Notebook за лятната школа по творческо писане през 2011-та, или Епифании II част


Лятната школа по творческо писане се проведе в НБУ от 29 юни до 5 юли 2011 г. Този път Емилия Дворянова моделира петте дни в посока към "изследване" на "метода". Защото методът на писането е също толкова важен, колкото и темата, например. Удивително усещане е да надникнеш в творческите търсения на колегите си, да обсъдите отново, да чуеш техните коментари и да видиш къде ги е отвело писането. Защото една година си е една година, въпреки че може да ти се стори, че времето е спряло или че се е върнало, но това е само измама, то тече и нещата се случват нови.

Бисера Виденова и Христо Бойкикев участваха с текстове, публикувани в блога през тази изминала година. Съответно Бисера представи "Токчетата", а Христо Бойкикев, писания в САЩ текст "Thanksgiving във Филаделфия", който е част от разработваната от Христо тема за Америка. Негов текст, обговарящ с Другото на САЩ, е публикуван и в "Литературен вестник" и в сайта на Едвин Сугарев www.svobodata.com. Макар и различни, двата текста - на Бисера и Христо - са показателни за авторовите опити за себеизразяване чрез внимание към детайла и собствените им вътрешни светове. Така блогът наистина влезе във функцията си да е разклонение на школата, а чрез публикуваните в бъдеще нови редакции на текстовете той наистина ще се превърне в "лаборатория" за текстологичен анализ.

Александър Христов, който през 2011 година също направи няколко много добри публикации в "Литературен вестник" и завършва магистърска програма по творческо писане в СУ "Св. Климент Охридски" участва с нов текст, представящ го като изграден авторов глас. Неговият разказ, "Молът с делфинариума" залага на времето като метод за конструиране на текста. Говорихме за възможността за промяна на заглавието, но какво ще реши авторът, ще разберем от следващите му публикации.

Интересен автор е и Владимир Полеганов, с когото се срещнахме за първи път, но неговите разкази "Кладенецът" и "Чу ли очите им, видя ли смеха им" са мъдри, индивидуални и талантливи, предвещаващи още творчески срещи. Той има какво да каже и го прави, използвайки методите на "магическия реализъм" по един дълбоко съвременен начин.

Димо Димов този път се заяви с кратки "хоризонтални" текстове от "живота", такъв какъвто се случва. Той не търси извънредна ситуация, напротив - интересът му към битовото, баналното, ежедневното е изведен като метод.

Александър Чобанов беше на "турне" с новата си книга "Летен следобед" (снимката тук е от премиерата му в София), но затова пък прочетохме първия прозаичен опит на Мила Маринова, който е писан като работна задача в курс към бакалавърската й програма в Нов български университет. В школата се срещнахме и с текстовете на Габриела Петрова - нейната импресия "Бягам" ми се стори интересна гледна точка за границата между живота и смъртта, а Ваня Кондова ни запозна с първите страници на опита си за роман.

Вероятно е в началото на следващата учебна година успешните опити със словото на участниците в школата да бъдат публикувани, както имаше възможност това да се случи през миналата година, на страниците на списание "Следва". Разказите на участниците в миналогодишната школа са публикувани в брой 23 на списанието.

P.S. от Бисера Виденова.
Защото Яница Радева продължава да е "репортер" на събитията по време и извън тази Лятна школа по творческо писане и обикновено липсва като присъствие в снимките и статиите. Тя представи разказите "Стъкленото топче", "Следите" и "Жена в гръб", които заедно с "Бонбониерата" - книгата излязла неотдавна, я определят като автор с индивидуално, отчетливо звучене и майсторство в "плетенето" на дантели от думи.

В последния ден, както повелява създадената от миналата година традиция, Емилия Дворянова "разреши" неустойчивите тонове на писане на участниците в изграден и хармоничен финал чрез текста, върху който работи в момента, илюстрирайки на практика метафората си за словото и "прахоляка" от думи.... прахоляк, който не само, че не бива да бъде почистван, но е и нужен за по-дълбоко "вдишване" на литературата. Какво облекчение.... и свежест.

понеделник, 20 юни 2011 г.

Представяне на сборника с разкази "Летен следобед" от Александър Чобанов


На 22 юни 2011 г., от 19 ч. в София на ул. "Христо Белчев" № 8 в "Петното" заповядайте на представянето на сборника с разкази "Летен следобед" от Александър Чобанов.
Книгата е реализирана от издателство "Фабер", а за нейния автор Емил Андреев казва "Александър Чобанов пише умно, увлекателно и с чувство за хумор. Неговите разкази съдържат всичко необходимо, за да ги определя като литература от високо ниво. Сборникът „Летен следобед” потвърждава това."

ОТКЪСЛЕК ОТ КНИГАТА

“А и всъщност какво като знаеш истината, какво от това?, на петнайсто число пак ще ти се обадят от банката да ти кажат, че закъсняваш с вноската и ти им кажи, че знаеш истината. Кажи, че те управляват неприятни хора, че работиш без спиране, за да им плащаш тъпите вноски и да знаеш истината, те си знаят тяхното - дай!”
Из разказа „Близо до истината”

ЗА АВТОРА

Александър Чобанов е роден на 26.09.1979 година в град Смолян. Публикува в „Литературен вестник”, Капитал ЛАЙТ, сп. „Страница”, сп. „Следва”, „Новинар” и др. Работи като сценарист за различни телевизионни продукции.
През 2008 г. печели голямата литературна награда за дебют на годината „Южна пролет” за сборника с разкази „колекция 18”. „Летен следобед” е втората му книга.

понеделник, 30 май 2011 г.

Новата книга на Яница Радева

„Бонбониерата”

е мозайка. Ято отражения в счупено стъкло. Поставени една до друга снимки, щракнати привидно хаотично за малко повече от 24 часа на различни места от различни хора.
Деликатно, настойчиво и неотклонно Яница разгъва двете изречения, които всички сме чули от новините, не беше отдавна, страшна трагедия на християнски празник горе до един манастир, не помня кой точно…
Още на втория откъс се усеща накъде вървят нещата, и става ясно, че ще бъде тъжно и страшно, но разказът тече и погледът го следва. Калейдоскопът от лица се завърта плавно, друсва рязко, а после отново се връща към лекия, неусетен ход на ежедневието; далеч от извънредните новини и трагедията, която съсипва, но и освежава сънливото провинциално време.
Книгата има сюжет, но няма главен герой. Има множество непознати, притеглени от невидими нишки, които се късат, завързват и оплитат.
Има жертви, спасители, зяпачи… обективът на разказа откроява няколко лица.
Някои от героите са по-ярки и избистрени, други остават смътни, зърнати за миг сред тълпата, по онзи дразнещ начин, както когато видиш познато лице, а не можеш да се сетиш откъде се познавате. Аз не разбрах шофьорът на Синята госпожица оцелява ли, а бих искала да знам.
Само един от героите на книгата говори в първо лице, Ангел, хирургът Ангел. Той не успява да спаси бременното момиче; но може би ще спаси съседката си – дъщеря, която гледа болната си майка като бебе… (След специална справка се оказа, че и други говорят от първо лице… ами значи той ми е най-интересен :) )
Младостта и смъртта, старостта и цветята, бонбоните, времето.
Силна, смела, изящна и много вълнуваща книга.

От Мария
Мария Донева

сряда, 18 май 2011 г.

Емилия Дворянова и Освен литературата


"Освен литературата" ще бъде представена на 26 май 2011 г. от 18,00 ч. в Orange Center. За книгата ще говорят Калин Янакиев и Марин Бодаков.


“Освен литературата” е новата книга на Емилия Дворянова, която чрез озаглавяването си въвежда читателя “от другата страна езика”, но и го потапя в изговарянето на един свят, познат за ценителите на творчеството на авторката. Така заявила себе си като “освен литература”, книгата е не само това, тя е вход към писането на Емилия Дворянова.

Основните проблеми, които са обгледани в останалите книги на авторката от “Естетическата същност на християнството” до “Земните градини на Богородица” и “Концерт за изречение: Опити върху музикално-еротическото” – музиката, християнската естетика и изобразителното изкуство, се намират претворени в текстовете на книгата, които могат да се четат, освен като принадлежащи към есеистичния жанр, така и към жанра на късия разказ – най-вече “Историята на едно прегрешение” и “Митарства на светостта”. По този начин първата част “Опити”, изговаряйки важните за литературознанието теми за женското писане и масовата литература, е онагледена като реализирана техника за писане в “Пътища” и “Жития”. Накратко визията на писането не само е изговорена, но художествена пресътворена в рамките на едно книжно тяло. Това прави възможно деликатното превръщане на “Освен литературата” и като наръчник по творческо писане, без тази специфика на текстовете да бъде изговорена директно. Тя просто “никне”, и изникнала завлича погледа на читателя в едно друго измерение – това на литературната творба. Ядрото на книгата се образува от частта “Гледки” и по-конкретно от текста “В градината на земните наслаждения”, който “тъче” в едно цяло музикалните, християнски, изобразителните и звукови “нишки”, асоциативно опримчващи картината на Бош, представяйки диалог на литературата с другите изкуства, диалог който звучи изразително и звучно и в “Догвил: убийството на Словото”, както и “Антихрист, или Грехопадението на Ларс фон Триер”.

Яница Радева

понеделник, 16 май 2011 г.

Лятна школа по творческо писане 2011


Лятната школа по творческо писане на департамент "Нова българистика", Нов български университет, ще се състои от 29.06 до 05.07, 2011 г. Тази година школата ще бъде само по проза. Преподавател ще бъде Емилия Дворянова.

Желаещите да се включат в школата трябва да изпратят текстовете си (до 10 страници проза) до 15 юни на адрес:

edvoryanova@abv.bg

Таксата за участие е 50 лв.

Ще бъдат одобрени 10 участника.

неделя, 15 май 2011 г.

Творческо писане: нова магистърска програма в НБУ

На снимката: Eмилия Дворянова сред участници от школата по творческво писане (2010).

От следващата академична година (2011-2012) департамент Нова българистика в Нов български университет ще предложи магистърска програма по творческо писане. Тя ще е с продължителност две години: три редовни семестъра и един за подготовка на магистърска теза – проект за книга в жанровете на поезията, прозата или драмата в зависимост от конкретната насоченост на студента. Съответните модули ще бъдат водени от доказали себе си автори и преподаватели: Михаил Неделчев, Емилия Дворянова, Едвин Сугарев, Пламен Дойнов, Йордан Ефтимов, Биляна Курташева. Изискванията за прием са ръкописи или публикувани текстове в проза или поезия. За повече въпроси се обръщайте към Емилия Дворянова: edvoryanova@abv.bg или посетете сайта на НБУ.

Програмата е замислена предимно като практическа. В нея има само няколко базисни теоретични курса – за моделите на модерната литература, за не-човешкото в литературата, за психологията на литературното творчество и за литературата и другите изкуства. Ще бъдат застъпени всички методи на преподаването - от work shop-а до лекцията. Към всеки практически курс е предвиден извънаудиторен, в който да се правят коментари на написани от магистрантите текстове, упражнения, близко четене на литературни произведения и анализ. Сериозно е застъпено и критическото писане, както и есето като „пан-жанр”, жанрови форми като „фентъзи” или криминалната интрига, а също и мемоара.

На добрите текстове, които се пишат по време на обучението ще се осигурява публикация в авторитетни издания. Магистратурата би дала насока на умеещия да пише добре и за реализация в медиите, където подобно умение е от значение.

понеделник, 18 април 2011 г.

Скоро в книжарниците „Освен литературата”



„Освен литературата” е книга, побрала в себе си множество разклоняващи се посоки от творчеството на Емилия Дворянова.
Книга-екзистенция, която открехва силуета на едно окръглило се лично битие, едновременно смирено и напрегнато, несвоевременно причастно и диалогично със света, чието изписване всеки път е чудо.
Книга-излизане със своите опити и гледки, пътища и жития.
Книга-покана да видим литературата, а през нея и нас самите, по друг начин.
Книга-образ на една индивидуалност.
Художник на корицата - Лиляна Дворянова.

Бонбониерата


Историята, която разказвам в тази книга се случва на пътя, той е мястото на срещата, но най-вече - на разминаването. Това е пространство на изгубено равновесие, в което само думите са моста към намирането му. Героите са гласове, които се сливат в изговарянето на живота, за да бъдат част от спиралата му. А пък ако се питате защо "Бонбониерата"... отговорът е между страниците.
Замислям предствяне в Пловдив след Великден, а премиерата в София може би ще е в началото на юни. Но дотогава има време... Ще кажа допълнително.

Из „Литературен вестник”
Книгата е дебют в прозата за Яница Радева, с който тя се причислява към многото в последно време поети, посягащи към белетристиката. Дали тук личи поетическият опит на авторката? Като че ли да - във вкуса към детайла и една специфична лакон...ичност, която умее да нагнетява смисъла, без директно да го изказва. Книгата представлява сборник с разкази, но всъщност между отделните текстове има висока степен на сцепление, защото в крайна сметка те се подреждат, някак неусетно и ненатрапчиво, в един общ сюжет. Резултатът от всичко това е една прецизна книга с много подтекст.

Откъслек:
Тя стоеше току-що разсънена, дошла на вратата ми, да се извинява за виковете на майка си, които не могла да спре. Не слушах какво точно казва, как изрича думите, думите нямат значение, само интонацията, с която са казани, но съм свикнал да гледам очите – пречупват ли като стъклени топчета, тогава човекът се е оттекъл натам, откъдето няма кой да го върне, поглъщат ли – има как да го върна, още искат да пият живота, макар смъртта, като в онази стара приказка, да стои на главата му.
Гледат ли очите отчуждено, отстрани на всичко, привикнали ли са със стъклените очи и с другите, всичко е суета са научили да казват, когато ги попитат как са, тогава разпознавам човек като мен, всичко му е опротивяло, но не може да го изрече, защото и най-близкото, това, което е било любов на любовта му, и то му е опротивяло. И очите й гледах, как бяха дошли да се извиняват за най-близък човек, но за майка си ли се извиняваше, майка й помнеше ли я...

сряда, 12 януари 2011 г.

История с кафе

Яница Радева


Приготвям се бавно, тоест не ми се тръгва, очертавам очите с молива дълго, уж внимателно, а мога да го направя за две секунди. Всяка сутрин е така, спирам се, не бързам да изляза. Но ето – най-накрая обувам обувките с високия ток. Вечерта чехлите ще са точно там, където ги оставям, ако не се върна, ще стоят студени и безгрижни. Завъртам ключа и все пак – тръгвам.
Все едно е кога ще стигна. Кафенето за мен сега не е повече от работно място, препитание, както се казва. Започват да идват около десет, по-рано не е нужно да съм там, портиерът ще проветри застоялия въздух, чистачката ще мине с парцала шахматната теракота, като пешка ще се движи по белите и черни квадрати, само че, когато стигне края на шахматната дъска, няма да стане царица, а ще отиде да изхвърли мръсната вода в канала, после ще свали гумените ръкавици и тъкмо тогава ще вляза аз. „Идваш тъкмо навреме, мойто момиче, да ми направиш кафе, че още не съм пила“, ще каже и ще се усмихва, предвкусвайки удоволствието от първата си за деня цигара. После почват да идват една след друга латерните и започват да свирят една и съща скучна мелодия: „Какво ще правиш след работа, искаш ли едно питие... искаш ли една разходка в Турция за почивните дни... искаш ли... не може да не искаш!?“ Когато ги попитам какво знаят за кафето, усмихват се глупаво.
Така че това кафене не е кафенето, за което бих бързала. Бих бързала за кафенето „Цар Освободител“ в София през 1918 г., така бих бързала, че токовете на обувките ми сигурно биха се счупили по жълтите павета. Бих седяла като закачалка с палтата на писателите, бих държала умните им шапки и черните им палта, само и само да чуя как се раждат историите им, разказите и романите им. Бих бързала за кафенето на Георг Франц Колчицки във Виена през 1683 г., където порцелановата чашка кафе се поднасяла с топла виенска кифла. Разбира се, може да не точно кафенето на Георг Франц Колчицки, а някое такова, което държи да свободния разговор, за обмена на истории, където историята се ражда още щом отвориш вестника, още щом прокараш пръст по главните букви на заглавието, изписано с черно мастило и със стилен шрифт, не като днешните вестници и брошури. Или ако бях мъж през Средновековието, бих влязла в някое мюсюлманско кафене, бих подвила мустак или бих направила друг ведър жест покрай „мерхабато“, бихме седели с другите мъже в копринени шалвари над стъклените чаши и сигурно бихме говорили като в приказки от 1001 нощ историите от най-потайното място в империята на султана. Историите за опакото на вън, където е в разгара пазарлъкът. Истории за харема – страната в страната на султана. Но в нея той не управлява, нея той не познава – само притежава като дюните в пустинята. Ще шепнем и за накитите на ханъмите и още – за белите им зъби под хиджаба златен ще говорим. Та сигурно за потайното бихме говорили и за това, че ти трябват компас и карта да не се изгубиш в потайностите му.
Вървя достатъчно бавно, така че всеки бързащ към метростанцията може да ме блъсне и да не каже: „Извинете“. Бавното ходене ми позволява да съм турист в познатия град, да си представям, че отивам в някое непознато кафене, да забележа и си припомня много неща, които ще ми убягнат на връщане, поради умората.
Внезапно настъпващият ден се оросява от дъжд. Тези внезапности са все по-чести напоследък, казват, поради променливия климат, затова не изненадват никого. Всеки разтваря чадър с отрепетиран жест. За жалост този път излиза вятър и се приютявам под една удобна за това сграда, от която се любувам на еротиката в съвременната реклама. После в кафенето ще се любувам на еротиката в кафе индустрията. Женското тяло вече е задължителен аксесоар на рекламната индустрия, съвсем разомагьосано е, не потайно като в харема, а е изложено като на сергия. Ето ви килограм женска плът, килограм бедра, килограм женски ушенца, десет милилитра аромат на жена. Така би изглеждало женското тяло на мъжкия пазар. И щяха да се наредят латерните и да избират. Една и съща част ще избират, защото тази част препоръчва учебникът, който ги е учил. Как искам един ден в кафенето да дойде този, който не е чел техния учебник, други неща да го впечатлят, друга част да би си избрал от пазара! Като влезе, ще го позная веднага. Както се познава латернаджия от латерна. Латернаджията знае различни мелодии. И за повода мелодиите подбира, а не иначе – всички поводи да са с една и съща мелодия. Латернаджията, като подбира мелодиите, знае и кога да замълчи. Не всякога е нужно говорене, понякога мълчанието казва повече. Латерната не знае това, дори да го е чувала някога, веднага го е забравила.
Внимание! Наближавам кафенето. Странно, толкова рано някаква кола е спряла пред входа. Дали собственикът й е влязъл в кафенето или другаде някъде...
– Здравей, мойто момиче – среща ме зажаднелият за цигарен дим глас на чистачката, – добре, че идваш по-рано, че едни клиенти се отбиха, пък не знам как да пусна машината.
Клиентите са особени. Единият изглежда недоспал, другият – за когото разбрах, че дошъл по-рано – мога да кажа, че от нещо е притеснен. Не мога да ги определя латерни ли са или не, а това се случва рядко, може би ранният час ги маскира и извънредната ситуация, която е дигнала накрак единия – недоспал, а другия – омачкан. Сигурно не е забелязал, че е омачкан. И портиерът се примъкна при тях – дали не са му познати – нищо, нека си говорят, после, без да го питам, ще ми разкаже за какво са говорили. Сигурно е нещо толкова банално, че човек и да иска да е възпитан, пак ще се прозее, докато слуша. Добре, че при такива случаи си имам реплика: „Не съм пила кафе още, затова“ – Така обяснявам прозявката си и после казвам невинно: – „Знаеш ли как е открито кафето?“ Забелязала съм, че това – чрез легендата – е най-добрият начин да сложиш край на история, която ти е доскучала. Ех, как хубаво щеше да е, ако поне единият от тези двамата беше писател! Може би този недоспалият би бил писателят, защото не съм чувала никога писателите да ходят омачкани...

Паякът, който току-що е изтъкал сребърната нишка на мрежата, поглежда през лупата на стъклените чаши от рафта, очите му срещат погледа на сервитьорката, но се отместват целенасочено към една кръжаща около посетителите муха – дано успее да я примами насам, като си тръгнат хората. Мъжът с омачканата риза вдига ръце и се чува плясък като от старовремски танц, тъкмо това минава през ум на чистачката, която пуши пред кафенето, гледала някакъв филм за старовремски любовници по телевизията, преди да задреме снощи. Сервитьорката вдига очи – погледът й е като лаваца, към която е капнато достатъчното количество мляко – мухата пада на черно-белия под и паякът вижда златната й душа, която отлита от кафенето. „Отива й този кафен поглед, сякаш безмитно внася екзотика от Етиопия“ – помисля си посетителят с омачканата риза, „но тя не знае това и все се ядосва на мъжете, които, запленени от него, просто бъбрят и бъбрят, и после не помнят какво са говорили. Щом категорично продължават да се връщат букетите им, както казва портиерът, явно не са изрекли, онова което е трябвало...“ Той вече заизмисля разказ за това, как сервитьорката се събужда сутрин, как идва до кафенето, дори бримката на чорапа й, тънка и прозрачна като паяжина, измисля и дори това, което си мисли в моменти като този, когато двама несретници стоят на масата рано сутрин и едва ли ще оставят бакшиш, най-вероятно ще забравят. „Но какво ли си мисли тя точно“ – запитва се мъжът, става от масата. „Само минута“, казва на приятеля си и се приближава до бара.



Друго от автора в блога: Лачените обувки
От мрежата, откъс на английски, Letter to Ogygia (Из Писмо до Огигия)
At the Café, превод Анжела Родел